Мотивация при учениците
Как да постигаме високи учебни резултати и
да изпитваме интерес към учебния материал,
независимо от подготовката или предмета.
В днешно време се наблюдава сериозен проблем с качеството на образованието в България и редица други държави. Това е в следствие на редица процеси, събития и тенденции, повечето от които могат да бъдат контролирани от родителите. В тази статия ще разкажем основно за действията, с които можем да предпазим нашите деца и да подобрим тяната мотивация, култура, познания и интерес.
Ще покажем някои реални примери за положителна промяна, които реално сме наблюдавали с нашите ученици през последните години. Опитали сме различни методи за подходи при образование- както класически, така и нетрадиционни. Нашата методика е основана на комбинация от водещите световни тенденции за образование, като сме ги адаптирали в българската култура и среда.
Последните години всички ние наблюдаваме модернизация в мисленето на децата. Те имат достъп до огромен обем информация, която я е нямало само преди 20 години. Част от нея е изклюително важна и полезна (книги, youtube образователни видеа, електронни учебници, статии, уикипедия и др.) за развитието на децата, част от нея е опасна (игри, социални мрежи, забавни видеа и др.), тъй като провокират интереса и емоциите на децата, без да водят до тяхното развитие. Третият вид информация е безполезна (реклами, комерсиални съобщения, семинари и др.), тъй като с нея нямат интерес и не им носи нито позитиви, нито негативи. Ще разгледаме първите два вида информация и ще обясним как да я използваме в наша полза.
Градивната информация
Това е информацията, която има потенциал да се превърне в знание. Тя включва:
- всички онлайн ресурси
- книги
- сборници
- школи
- учебни материали
- образователни събития и др.
Тази информация използвана умно може да доведе до такова ниво на развитие на личността, каквото би било немислимо преди 20 години. Проблемът с тази информация е, че е необходимо да бъдат положени усилия, за да бъде усвоена и превърната в знание. Тук идва момента с мотивацията и интереса. Информацията я има, школите ги има, учителите ги има, но някъде се къса връзката между предаване и получаване на информацията. Изразът “влиза през едното ухо и излиза през другото” е доста на място. Въпросът е, какво да направим, за да затворим кръга на получаване-запомняне на иформация.
От информация до знание
Информацията сама по себе си не носи стойност за учениците. Ако тя е неразбиаема, далечна или неинтересна тя няма как да бъде разбрана и запомнена. Би било непродуктивно да се запомнят факти без разбиране и осмисляне. Този процес на определяне, кое е значимо и кое безсмислено се регулира много точно от мотивацията на децата. Те имат вътрешно усещане, кое е важно и интересно и запомнят точно него. Понякога за жалост този фин вътрешен компас може да бъде объркан от бомбандиране с интересна, но безсмислена информация, т. нар. опасна информация.
Опасната информация
Социалните мрежи (tik tok, facebook, instagram и др.) и каналите за забавление (youtube, различни игри и др.) предоставя лесен достъп до провокираща интереса информация. Съвременните компании, занимаващи се със създаване на online съдържание имат цели отдели от психолози. Те се стремят да задържат за максимално време вниманието на децата, като по този начин си увеличават годишните приходи. Дали това трябва да бъде регулирано от закона е тема за друг пост… Обучен психолог може лесно да забележи цяла поредица от психологически трикове само в едно видео.
След обработване с такава информация тинейджърският мозък става незаинтересован от останалия свят и е живо предизвикателство да се предложи съществена информация по интересен начин. За радост има няколко действия, които можем да предприемем, за да защитим децата в дългосрочен план.
Интерес срещу усилие
- Всяко едно ново знание се затвърждава само при наличието на три ключови фактора:
- интерес
- усилие
- отдаденост
Интересът е субективно понятие и няма абсолятен начин да бъде измерен. Тинейджърите сравняват едно преживяване с друго. Ако едното преживяване е било много интересно, то следващото ще бъде прието като скучно, ако няма същата интензивност. Образованието е трудно да се конкурира по интерес с голяма част от видеата и игрите.
Усилието често се счита за негативно преживяване. Истината е, че е въпрос на навик. Децата имат тенденцията да свикват или отвикват на мисловно натоварване. Тяхното ежедневие определя, до каква степен са способни да полагат усилие. Ако свикнат да гледат видеа и да играят игри неограничено време, то те приемат, че всичко се получава с натискането наняколко бутона. За това е важно учениците да полагат усилия всеки ден, дори те да не са на образователна тема. (например да разходят кучето, да помогнат с чистенето, да си подредят стаята или да спортуват). Веднъж култивирано желанието за усилие, може да бъде използвано във всяка сфера от живота.
Отдадеността е едно от основните качества, които определят развитието в почти всяка сфера от живота и образованието. Когато един ученик е отдаден в дадена област (математика, спорт, литература, шах…), той постига несравнимо по-големи резултати спрямо останалите. Този ученик мисли за предмета и свиква да възприема много по-лесно информацията на тази тематика. Правени са редица проучвания, които показват, че всекидневното занимаване с дадения предмет води до многократно по-добри резултати, отколкото нередовното полагане на усилия. Много често има странични факори, които определят, дали ученикът ще бъде отдаден или не:
- отношение на родителите към предмета
- взаимодействие с учителя
- отношение на приятелския кръг към предмета
- ранна подготовка на детето по предмета
- наличие на книги или литература по предмета в къщи
- семейни познати с подобен интерес
Някои от тези фактори не зависят от родителите и са въпрос на късмет, докато други могат да бъдат пряко повлияни и по този начин детето да се развие с лекота. От съществена важност е да бъдат намерени правилните малки действия, които да доведат до правилна нагласа на учениците и отношение към предмета. По този наяин уяениците сами ще вървят в правилната посока.